Народно читалище „Иван Вазов“
Най-голямото читалище на територията на град Костинброд, основано през 1947 г. Читалището разполага с богата библиотека с над 38 000 тома и развива активна художествена самодейност. В читалището функционира и любителски театър „Цветан Станков“, който печели многобройни награди на национални и международни фестивали. В сградата, построена през 1973 г., се провеждат също музикални и танцови състави.
Читалище “Иван Вазов“ е учредено през 1947г. от учителите Матьо Шивачев, Вунка Николова и Любен Милковски. Неговата дейност започва със скромна книжна сбирка. Първите закупени книги са произведения от Иван Вазов, откъдето идва и името на читалището.
Създаването на читалището става само две години след изграждането на начално училище на гара Костинброд, което се отделя като самостоятелно под името “Д-р Петър Берон” на 1 ноември 1945 г.
През месец януари 1947 г. ентусиазираните млади хора решават, че двете порутени стаи, където се е помещавал спортен клуб могат да се превърнат в читалище. Те организират вечеринки с вход и така събират първите средства, с които заплащат наема на паянтовите помещения, намиращи се в частна къща срещу Химическите заводи. С остатъка от средствата, събрани чрез вечеринки, членски внос и 100 000 лв. /тогавашни пари/ – помощ от потребителната кооперация, са закупени и първите книги. Повечето от тях са от класика на българската литература Иван Вазов. С това се поставя началото и на библиотечната дейност. Първата библиотекарка е Роза Григорова, която започва работа с книжен фонд, побиращ се в две книжни торбички. Първият председател е Любен Милковски, под чието ръководство младите и ентусиазирани членове ремонтират със собствени средства порутените помещения. Те служат и за библиотека и за всякаква развиваща се по това време читалищна и младежка дейност..
Оскъдна е информацията за дейността на читалището и липсва всякаква документация от създаването му до 1965 г. Знае се, че през 1962 г. за председател е избран Кирил Игнатов, а за секретар-библиотекар Александър Димитров. По това време е направена и пристройка за сцена.
През 1965 г. за председател е избран Иван Вутов, а за секретар–библиотекар Веселина Вутова. Те въвеждат пълен отчет на финансите на читалището. Книжният фонд, който вече наброява 1900 тома завеждат в инвентарни книги. Председателят и библиотекарката приспособяват рафтове за подреждане на книгите. Библиотечният фонд е обработен по десетичната система. Изготвен е систематичен каталог. Обсъждат се книги, провеждат се срещи с писатели. Организират се викторини, часове на приказката. Нараства бързо библиотечният фонд, който достига цифрата 6575 тома. Броят на читателите достига 800 души. Членовете на читалището наброяват 356 души. За своята дейност през 1973 г. Веселина Вутова е наградена със значка “Отличие за читалищна дейност” от Комитета за култура.
Управителният съвет на читалището по това време се състои от: Иван Вутов – председател, Веселина Вутова – секретар и членове: Тодор Лозанов, Бочо Найденов /художник/, Кръстан Янков, Димитър Рангелов, Лина Милчева и Лиляна Делистоянова.
За съжаление фактическият материал в снимки и документи от това време е изключително оскъден.
През 1975 г. читалището е преместено в нова, модерна сграда с просторни зали. Базата, с която вече читалището разполага, дава възможност за разгръщане на активна и истинска читалищна дейност.
Няколко имена са останали в историята на НЧ”Иван Вазов-1947”, имена като Веселина Вутова – отличена за своята дейност през 1973 г. и наградена със значка „отличие за читалищна дейност” от комитета за култура. В прегледа на библиотеките 1977 -1980 т. Библиотеката на НЧ „Иван Вазов-1947” е класирана на трето място в страната. На националния преглед на читалищата за периода 1980 – 1984 читалище „Иван Вазов” печели второ място.
От 1965 год. за щатен библиотекар е назначена Веселина Вутова, а по-късно, с откриването на новата страда, е разкрит нов щат за библиотекар, който се заема от Екатерина Стоянова, завършила Библиотекарския институт, професионалист с опит и инициативност. Библиотечната дейност става основна за читалището. Обогатява се книжният фонд, разкрива се заемна за възрастни, читалня и детски отдел, създават се картотеки.
Художествената самодейност е друга основна дейност на читалището. Много от съставите му са носители на медали и отличия.
С трайни корени в читалищната дейност е любителският театър. В чест на 50 годишнината на читалището през 1997 г. театърът възстановява своята дейност с постановката “Приказка за калпаците” от П. Панчев с режисьор Христо Попов.
Същата година театърът участва в Националния фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира – Тополовград. С постановката “Таралеж“ театралната трупа печели първа награда и две първи награди за женска и мъжка роля – на Тамара Боева и Цветан Станков.
На Шестия национален фестивал театърът отново печели първа награда с постановката “Старо село накрай света“, първа награда за главна женска роля и две първи награди за поддържащи мъжка и женска роля.
През месец май 2023 г. Народно читалище „Иван Вазов -1947“ в град Костинброд отбеляза 75 години от създаването на културната институция в община Костинброд.
Народно читалище „Иван Вазов -1947“ участва в организирането и провеждането на превърналия се в традиция за община Костинброд Международен фолклорен фестивал „Шопски наниз“.
Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий“
Намира се в Първи район на града и е основано на 14 април 1920 г. Читалището е наследник на културното дружество „Орачъ“, създадено още през 1890 г. Библиотеката на читалището разполага с над 15 800 тома. През годините са съществували музикални и художествени състави, които са организирали концерти и представления за общността.
Народно читалище „Заря“
Основано през 1925 г., то е разположено в третия район на града. Читалището има над 12 700 книги, които се обновяват чрез проекти на Министерството на културата и с помощта на собствени средства. Читалището е известно със своята група за автентичен фолклор, която участва в множество национални и регионални събития и фестивали.
ЧИТАЛИЩА В СЕЛАТА НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА КОСТИНБРОД
Народно читалище „Нов живот“ – с. Петърч
Основано през 1960 г., читалището разполага с богата материална база, която се обновява чрез проекти и сътрудничество с общината. През 2005 г. бе обновена фасадата на сградата, оборудван е информационен център „В помощ на земеделските стопани“. Освен библиотеката, читалището е домакин на различни културни събития и инициативи.
Народно читалище „Г. С. Раковски“ – с. Драговищица
Сградата на читалището разполага с модерна материална база и е център за танцови и певчески дейности. В него работят група за автентичен фолклор и танцова школа „Еми Денс“. Съставите на читалището редовно участват в местни и национални фестивали, от които печелят награди.
През 1922 год. в Драговищица по инициатива на учителя Тодор Новаков е сформиран читалищен комитет. В него влизат 14 човека.
Шест години по-късно, на 28 август 1928г. , e основано читалище “Георги Сава Раковски”. Започва активна читалищна дейност. Читалищните дейци създават отлична организация за набиране на книги за библиотека, организират курсове за задължително грамотяване на населението, за повишаване на битовата и естетическа култура, за изучаване на френски език. Поставят началото на театрален състав, вокална група, танцова трупа и др. Тези самодейните колективи се представят отлично на прегледи и околийски състезания.
С разрастването на читалищната дейност все по-належаща става нуждата от нов дом на културата в с. Драговищица. Зародилата се преди много години мечта, е реализирана от Аспарух Пеянков – кмет на селото. Драговищенци получават модерна сграда, отопляваща се с локално парно, със салон с двеста места и сцена, с няколко кръжочни зали и обширна библиотека. Откриването е на 21.05.1980 г.
Читалищният живот в Драговищица става по-разнообразен и пъстър. Започват да функционират: юношески танцов състав, женски битов хор, драмсъстав, селска духова музика, вокално-инстументален състав. В музикалната школа се изучават акордеон, пиано, китара, ударни инструменти. Организират се концерти и чествания, гостуват известни изпълнители и творчески личности. Правят се кинопрожекции. Модерно обзаведената библиотеката с богат библиотечен фонд привлича множество читатели и посетители.
През 1986 г. започва да се забелязва намаляване на темпото на читалищния живот по редица причини. В началото на 90-те години е съкратена щатната бройка на секретаря. За кратък период остава да функционира само библиотеката.
През октомври 1993 година всеотдайната и амбициозна Емилия Михайлова и корепетиторът Георги Георгиев отново събират децата в танцов състав, който прераства в школа по танци “Емиданс” с изучаване на български народни, характерни, състезателни, класически и модерни танци.
Следват години на упорит и високопрофесионален труд. Групите на танцовата школа започват да се увеличават и от една, в началото през 2002 г. стават четири. Танцьорите не се задоволяват с участия само в пределите на страната, а търсят изяви и в чужбина. Витрината на читалището се изпълва със спечелени купи и отличия от МФФ. През 2001г. в Нарни, Р. Италия на Емилия Михайлова е връчена специална награда за най-добър спектакъл.
След 2002г. хореографи на ТШ „Емиданс” са Христо Станков, Митрушин Паунов, Снежина Григорова и Антония Влъчкова. В момента хореограф е Каролина Янакиева. Под тяхно ръководство школата донася на читалището много награди от Национални и Международни конкурси и фестивали, признание и самочуствие.
На 21.05.2005г. читалището възобновява дейността на Групите за автентичен фолклор с ръководител Евросина Николова. Благодарение на Евросина Николова Групите запазват жива паметта на селото, местния фолклор, традиции и обичаи.
През 2008г. Групите поема Ирена Вучинова – вълшебния глас на Драговищица. Децата започват да изучават освен автентичен фолклор и обработен фолклор, и популярни песни. На 07.10.2008г. Ирена Вучинова основава Музикална школа „Иркапей”. Целта на обучението в школата е участниците да придобиват основни певческо-музикални и сценични способности.
От 2015г. музикален ръководител на школата е Бисера Иванова. Тя заедно със своите възпитаници продължава и до днес, да поддържа драговищките традициите, да надгражда постигнатото през годините, за което говорят множеството грамоти, дипломи и награди.
Наред с художествено-творческата дейност развитие претърпява и библиотека, чиито основни дейности са: заемане на библиотечни материали, консултации, информафионни услуги. В библиотеката тематично се подреждат витрини с книги, изложби на детски рисунки, изработват се афиши, покани и материали необходими за школите по изкуства. Библиотечният фонд наброява 9496 библ.ед. и периодически е обновяван със спечелени проекти към Министерство на културата и от направени дарения. Библиотеката има спечелени проекти и за ремонти на сградния фонд, и за сценични костюми. Работи съвместно с ДГ „Детелина” за създаване и стимулиране навика за четене от най-ранна възраст. В читалнята преди няколко години се провеждаха занимания по английски език, дейност която читалището се надява да възстанови.
Радост за местната общност са концертите на ТШ „Емиданс” и МШ „Иркапей” – Коледен и Заключителен. Богат и разнообразен е културния календар на читалището, многобройни са изявите на школите във фестивали и конкурси, благодарение на допълващата субсидия от Община Костинброд и Общински съвет гр. Костинброд.
На местно ниво читалището работи много добре с Кметство Драговищица и осъществява съвместни дейности.
Народно читалище „Труд и просвета“ – с. Градец
НЧ „Труд и просвета – 1941“ е основано през 1941г. Сградата е строена през 1959-66г. с доброволния труд на местното население. В нея се помещават библиотека, читалня, кметство и още 3 стаи. Читалището е регистрирано по закона на ЗНЧ. Танцовия състав „Хайдушки ручей“ се състои от две групи – жени и деца. Всички празници и обичай се празнуват всяка година : Бабинден ,1 март-Ден на самодееца, Празник на жената, Великден, Гергъовден, Спасовден, Ден на будителите, Коледа с коледари и други. От 2014 г. се провежда фолклорен фестивал „Хайдушки ручей“ с участници от цялата страна. Клуб Бащино огнище състоящ се от деца написа малка книга „Моята първа книга за родното място“. Самодейците участват в международни фолклорни фестивали в страната и чужбина.
Народно читалище „Елин Пелин“ – с. Голяновци
Основано през 1930 г., първоначално под името „Цар Борис III“, читалището развива културно-просветна дейност и съхранява традициите на селото. Библиотеката и културните прояви са основни дейности на читалището, а местните жители активно участват в организираните събития. Читалището се намира в сградата на Кметство Голяновци с площ 60 кв.м. Читалището е участвало във фестивали и юбилеи, като Шопски Наниз, Белия Щъркел и др., има спечелени грамоти и награди. През 2010г. бе чествана 80-годишнина от основаването на читалището, тържеството се състоя в салона с концертна програма. През годините НЧ “Елин Пелин-1930“ е сформирало танцова формация „Хоп-Троп“ с ръководител Мирела Огнянова Димитрова от две групи – до 12 години и без възрастова граница.
Народно читалище „Развитие“ – с. Чибаовци
Народно читалище „Разум“ – с. Опицвет
По събрана информация НЧ „Разум – 1922” е основано на 11.02.1922г. Първоначално е използвало една от старите на магерницата на „Св. Неделя” . По късно през 40-те и 50-те години се е намирало в стая на частна къща, ползвана до тогава за бакалия. До края на 60-те години, изцяло с доброволен труд от населението в с. Опицвет и дарение на материалите от тогавашната земеделска кооперация е построена съвременната материална база в новопостроения Културен дом.
Традиционни събития провеждани ежегодно:
- 21.01. – Бабин ден.
- 14.02 – Трифон зарезан.
- 08.03 – Международен ден на жената.
- Велики четвъртък – празнично украсяване на великденски яйца.
- Томина неделя – празник на селото (събор).
- 01.06 – Ден на детето.
- 07.07 – Празник на православен храм „Св. Неделя” (курбан).
- 22.09 – Ден на независимостта на България. През 2018год., има 10-т годишен юбилей от откриването на паметника на загиналите през войните на пл. Независимост с. Опицвет и 120-т години от обявяването на България за Независима държава.
- 13.11 – Празник на параклис „Св. Йоан Златоуст”(курбан)
- 25.12 – Коледно тържество за малки и големи.
Клуб за народни танци „Омайниче” към Народно Читалище „Разум – 1922” с. Опицвет, общ. Костинброд, София област.
Клуба е основан през месец март на 2009 година по инициатива на читалищното настоятелство. Ежемесечно участва в международни и национални фолклорни фестивали и събори. Името на състава датира от старите предания и легенди, който са свързани с името на село Опицвет. Най – хубавата мома в селото „омайната Цвета”, е омаяла турските нашественици и поробители на България, по времето на османско робство.
Най – добрите ни постижения на клуб за народни танци „Омайниче”:
- За 2017г. – Златен медал от 17-то издание на международен фолклорен фестивал „Нишавски хоровод” гр. Драгоман, община Драгоман.
- За 2016г. – Диплом ІІІ място във втори национален фолклорен фестивал „С вяра в доброто и надежда в бъдещето” с. Добрич, общ. Димитровград и плакет за най – оригинална група от четвърти фолклорен фестивал „За пояс” с. Петърч, Софийска област.
- За 2015г. – Диплом ІІ място в девети международен фолклорен конкурс „Пауталия” гр. Кюстендил и грамота за най – добра танцова разработка в трети фолклорен фестивал „За пояс” с. Петърч, Софийса облас.
- За 2014г. – Грамота за цялостно представяна във втори фолклорен фестивал „За пояс” с. Петърч, Софийска област.
Народно читалище „Илинден“ – с. Безден
Читалищата в Костинброд и околните села не само предоставят достъп до книги и културни събития, но и поддържат жива връзката с традициите и културното наследство на района. Те са важни центрове за събиране на общността, място за обучение и забавление, като активно допринасят за обогатяването на културния живот на региона.