Костинброд е място, където историята оживява чрез невероятни археологически открития и природни красоти. Този регион е известен с минералните си извори още от римско време, а древен римски път, водещ към Константинопол, е преминавал през южните му покрайнини. В местността „Изворо“, срещу днешния завод „Кока-Кола“, могат да се видят останки от римска баня, която някога е била място за почивка и възстановяване. Костинброд е дом на два уникални антични паметника:

• Късноримската резиденция Скретиска (Palatium Scretisca), построена по времето на император Константин Велики. Археолозите вярват, че това е било предпочитаното място за пребиваване на императора по време на посещенията му в Сердика (днешна София). Константин е известен с думите си „Сердика е моят Рим!“, което подчертава значението на района. Резиденцията впечатлява със своите мащаби – огромен двор с градини, изящни мозайки с обща площ над 1000 кв.м и монументална архитектура.
• Пътната станция Скретиска (Mutatio Scretisca), разположена на около километър южно от резиденцията, е служила като страноприемница за пътници. Нейното местоположение е било стратегическо – на важния трансбалкански римски път.

Ранновизантийското укрепено селище Кратискара (ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ) носи името на римската резиденция и пътната станция Scretisca, като при построяването му са използвани останките от тях. Селището възниква около средата на VI век и се споменава от Прокопий Кесарийски като малко укрепено градче (πολιχνιον). Построено върху руините на римската резиденция, то е служило като локален административен център. Селището просъществува до края на VI век, когато животът в него е прекъснат заради славянските нашествия. Днес са запазени следи от фортификационната му система, крепостните кули, жилищните и караулните помещения, които разкриват неговото значение и структура.

На 31 октомври 2019 г. с решение на Министерски съвет е прехвърлено правото на стопанисване и управление на Резиденция „Скретиска“ на община Костинброд. Имотът с площ над 20000 m2, попада в рамките на обект „Късноантична резиденция Скретиска, ранновизантийска Кретискара и Ротонда“ и е класифициран като археологическа недвижима културна ценност от национално значение. Архитектурният комплекс на резиденцията е най-значителният сред известните сродни по предназначение комплекси на днешната българска територия. Нещо повече – той е един от най-големите резиденциални комплекси, известни изобщо в Римската империя. Дължината му възлиза на около 140 m, а максималната му ширина е не по-малка от 110 m. Общата площ на археологическия обект надхвърля 20 дка. Големият разцвет на Сердика, включително и на прилежащата му “Скретиска”, се осъществява при император Галерий /293-311 г./. В църковно-политически план неговото най-велико дело, което рязко ще повлияе и върху образа на родния му град Сердика, е издаването на Едикта на търпимостта през април 311 г.

За името на града съществуват много легенди и предания. Според едно от тях, около средата на 13 век това е малко селище, което при възкачването на Константин Асен Тих на българския престол в 1257 г. било наречено на негово име. Друг исторически извор отправя началото на селището още по-назад във времето, твърдейки, че Иван Асен II в една своя грамота пожелал в хубавото село Костинброд и околностите му да се съгради манастир. За щастие съществува и един сигурен ориентир – това е известната Мрачка грамота, дадена от цар Иван Александър през 1347 г. на Ореховския манастир “Св. Никола”, намиращ се в местността Мраката край с. Извор – Радомирско. В нея след като се говори за с. Белица, разположено от двете страни на р. Белица, десен приток на р. Блато, се споменава с. Костинброд като граница на имотите, които се дават на манастира. Грамотата се пази в Хилендарския манастир, а препис от нея намираме в труда на Йордан Иванов “Български старини из Македония”. В турски документи от 1445 г.  се сочи, че по това време Костинброд влиза в тимара /временно феодално владение/ на Ракабдар Мехмед, преминал у него от Балабан Килари,  имащ 37 домакинства, отделно 3 вдовици и 5 неженени. Пак там се посочват имената на селищата Маслово и Шияковци, разположени в непосредствена близост с Костинброд. Знае се, че дори за известно време Костинброд е бил административен център на няколко селища.

През Средновековието районът се утвърждава като културен и административен център, особено по време на Възраждането. Манастирът „Св. Архангел Михаил“ в близкото село Шияковци и старото училище в града, основано преди Освобождението, са два от най-знаковите символи за съхранението на българския дух. През 1872 г. в манастира Васил Левски основава революционен комитет, който се превръща в значимо средище на българската национална съпротива.

След Освобождението Костинброд се развива икономически, като през 1912 г. в града се отваря първата фабрика за сапун и туткал „Чилов“, което дава на мнозина работа и възможности за препитание.  Мнозина слизат от балканските села, заселват се в Костинброд и работят в софийски фабрики. Решително увеличение на населението се наблюдава след септември 1944 г. във връзка с променените условия на живот. Тогава израстват химическите заводи “Георги Димитров”, Птицекомбинатът и Фуражният завод – комбинат за биоконцентратни смески. От стотици работници се нуждаят и научно-изследователските институти по: животновъдство, растениевъдство, Институтът за борба с болестите по растенията и др. През 1974 г. градът официално получава статут на град и се превръща в административен център, включващ 14 околни села. Днес, Костинброд е място с уникална атмосфера, съчетаваща историческото и културното наследство с модерно развитие.