Села на територията на община Костинброд
В подножието на Стара планина и в близост до София се намира община Костинброд – район, богат на история, традиции и природна красота. Всяко от селата около град Костинброд крие уникални истории и забележителности, които заслужават внимание.
с. Петърч – най-голямото село от селищната система с древна история
Само на 20 км западно от София, между реките Блато и Герена, се намира село Петърч – най-голямото в общината с население от 2 200 души. Неговата история се простира далеч назад – в турски регистри от 1420 и 1576 г. то е споменато с имената Петрус, Бедрид и Петреич, а днешното си име носи от 1934 г. Гордост за селото е храмът „Св. Великомъченик Георги Победоносец“, построен само за две години през 1876–1878 г.


































В центъра на селото стои и паметникът на загиналите във войните (1912–1918), обновен през 2006 г. благодарение на усилията на местните жители.
Петърч е известно със своята културна и образователна активност. Основно училище „Отец Паисий“ функционира от 1864 г. и днес обучава около 180 деца. В детската градина „Виолина“ пък се отглеждат и възпитават 90 деца. Местното читалище „Нов живот“, създадено през 1960 г., активно подкрепя културния живот на селото.
с. Драговищица – обединени от минало и настояще
Сгушено в подножието на Стара планина, на около 630 м надморска височина, Драговищица обединява в себе си историята на две села – Батковци и Драговищица, слети през 1951 г. Историята на двете е богата – първите сведения за Батковци датират от 1420 г., а за Драговищица – от 1576 г. Основна забележителност е църквата „Св. Николай“, построена през 1887 г. с дарения от местните фамилии. Тя е обявена за паметник на културата през 1978 г. Училището „Отец Паисий“ в селото е основано през 1882 г. и до днес обучава деца от селата Драговищица и Градец, като осигурява редовен транспорт. Читалището „Г.С. Раковски“ се е превърнало в център на културния живот с богата танцова и певческа дейност. Тук редовно се организират концерти и фестивали, които привличат гости от цялата община.





































с. Голяновци – минало и бъдеще в едно
На 15 км от София, в северозападната част на Софийското поле, се намира Голяновци – село с богата история и бъдеще, изпълнено с перспективи. Споменато за първи път в турски регистри от XV век, името му произлиза от „Голи връх“. Селото е дом на църквата „Св. Илия“, построена през 1937 г., и читалището „Елин Пелин“, което активно подкрепя културния живот. През последните години тук се наблюдава засилен интерес към закупуване на земя, благодарение на близостта до София.























с. Опицвет – земята на легендите и традициите
На 20 км северозападно от София се намира Опицвет – малко село с население от 321 души, разположено в равнинната част на Софийското поле. Легендите разказват, че старото село, наречено „Портарево“, е било опожарено от турската войска. В центъра на Опицвет се издига храмът „Св. Неделя“, а в съседство са кметството и читалището „Разум“. Има и оброчни кръстове. Животът в селото е свързан със земеделие, животновъдство и производството на млечни продукти, сред които се открояват продуктите на местната мандра „Опицвет“. В селото е разположена модерна конна база, а в покрайнините му се изгражда Детски център за онкологични заболявания.































Възстановителен център за деца с онкохематологични заболявания




















с. Безден
Разположено на около 31 км от София и част от община Костинброд, е тихо и живописно място, известно със своите природни красоти и възможности за отдих. Селото има население от около 395 души и се намира на 567 м надморска височина, заобиколено от карстови извори и красиви пейзажи. Едно от най-емблематичните места е местността „Безденски извори“. Тук се намират извори с кристално чиста вода, които допълват спокойната атмосфера на региона. В близост се намира и язовир, който предлага условия за спортен риболов и място за пикници. Язовирът е популярно място сред любителите на природата, като край него има и малки заведения за хранене. Във водите на язовира се срещат: бабушка, бял амур, каракуда, костур, червеноперка, шаран, щука и др. Селото е известно с организирането на първия празник на рибата „Наслука“, който съчетава конкурси за спортен риболов, кулинарни състезания и изложби на детски рисунки. Празникът включва и фолклорен концерт, привличащ участници от цялата община.
































с. Богьовци
Богьовци е село в Западна България, разположено на около 12 км от град Костинброд и 25 км от София. Селото се намира на надморска височина от около 599 метра, а неговото землище обхваща площ от 14,3 кв. км. Населението му е приблизително 234 души, според последните данни. Една от основните забележителности в селото е църквата „Света Петка“, построена през 1852 година. Храмът е пример за възрожденска архитектура, като стенописите в него са изписани през 1882 г. от Михаил и Христо Благоеви. Вътре се откроява ктиторски портрет на дядо Гълъб, облечен в народна носия. Патронният празник на храма – Петковден, се отбелязва на 14 октомври със селски събор, който обединява жителите и гостите на Богьовци. Богьовци е обградено от красиви природни пейзажи. Селото е популярно място за разходки и отдих, благодарение на спокойната си атмосфера и живописното си разположение в полите на Стара планина.

































с. Чибаовци
Село Чибаовци се намира в Западна България, в община Костинброд, Софийска област. Разположено е в западната част на Стара планина (Мала планина), на около 30 км северно от София и на 22 км от общинския център Костинброд. Селото е малко, с население от около 291 души към 2024 година. В селото има църква “Св. св. Кирил и Методий”, построена през 1889 година. Всяка година на 29 юни (Петровден) се провежда традиционен курбан. Около църквата има кладенец със светена вода, която никога не пресъхва. Тази вода хората са използвали за изцеление.




























с. Бучин проход – селото на героите
Бучин проход се намира на 35 км северозападно от София, в проход, от който извира река Козница. Това малко селце с население от 97 души впечатлява с историята си. Селото носи името си от природните особености – гъстите гори, в които се чувало „бучене“ на вятъра, и трънливата растителност в района. Бучин проход има дълга история като важен път за търговия и военни маневри, датираща още от древността. В центъра на селото е издигнат войнишки паметник в чест на загиналите герои във войните (1912–1918). Този паметник е уникален със своето скулптурно изображение на войник. Емблематична забележителност е църквата „Св. Троица“, построена през 1909 г. изцяло с дарения от местните жители. Ежегодно на „Света Троица“ тук се провежда събор, който събира местните хора и гостите на селото. В селото има множество оброчни кръстове, като най-посещаван е този на Богородица. Има няколко заведения за хранене, включително специализиран ресторант, предлагащ рибни ястия в центъра на селото и ресторант „Балач” със 150 места и конферентна зала, където се строи и хотелска част.





















с. Градец – между скалите и легендите
На северозапад от София, в Мала планина, се намира Градец – селце с население от 270 души. Разположено в карстов район, то е заобиколено от реката Крива и внушителните скални образувания „Орлови скали“ и „Стените“. Историята на селото е свързана с легенда за опожаряването му по време на турските нашествия. Тук можете да посетите църквата „Св. Спас“, построена през 1910 г., както и параклиса „Св. Георги“, възстановен през 2001 г. Градец се гордее със своето читалище „Труд и просвета“, което съхранява местните традиции и културно наследство.




















с. Дреново – поглед към природата
Дреново е малко планинско село, разположено в Западна Стара планина, в близост до село Дръмша, община Костинброд. То е известно със своята спокойна атмосфера и красиви природни гледки. От от параклиса Св. Богородица се откриват красиви панорамни гледки към към Западна Стара планина, с върховете Ком и Тодорини кукли. С население от едва 72 души, селото днес е предимно вилна зона, използвана за отдих от жители на по-големите градове. Основен празник е църковният събор на Голяма Богородица, който се провежда на 15 август и привлича гости от цялата околия. Срещат се изоставени къщи от кал и слама, датиращи от турско време. Характерни са били каменните зидове до 1 m, правени са примитивни кладенци, а в горите се срещат питомни джанки и сини сливи.






с. Дръмша
На южния склон на Стара планина, на 840 м надморска височина, се намира Дръмша – спокойно селце, разпръснато на шест хълма и заобиколено от широколистни гори. Името на с. Дръмша произхожда от съчетанието на друм и шашав, т.е. лош път. В землището на Дръмша има множество оброчни кръстове и останки от крепост Калето. Населението му днес е около 80 души, а основният поминък са земеделието, животновъдството и гъбарството.





с. Понор
Село Понор е разположено в западната част на България, в община Костинброд, област Софийска. То е сравнително малко, но много спокойно и живописно селище. Селото е обградено от прекрасни природни пейзажи — зелени хълмове, ливади и гори. Селото възниква по време на Османското владичество, като населението предимно е от семейства на хайдути, които се опитват да избягат от турците. В селото е имало килийно училище, което е просъществувало до края на 19 век. Има останки от манастир в Понорското землище, който е бил свързан с битието на Левски.
с. Царичина
Село Царичина се намира в Западна България, в община Костинброд, Софийска област. Разположено е на около 29 км северозападно от центъра на София. Селото е малко, с население от около 90 души към 2024 година. Намира се в планински район на надморска височина от 797 метра. Царичинската дупка е известна с мистериозните разкопки, проведени през 90-те години. Тогава започва търсене на същество с извънземен произход, за което се смятало, че се намира именно там – в с. Царичина. В продължение на две години военните изкопават спираловиден тунел с дължина 165 метра и денивелация 70 метра. В крайна сметка проектът е преустановен, а тунелът – запечатен. Лятото идват туристи, носят си матраци и спят върху дупката, за да „се зареждат“.






